Видяхте птица? Идентифицирайте я мигновено с приложението Birdby
Отвори приложениетоЗа вида
Чубатата каракара е голяма, дългокрака хищна птица от семейство Соколови, известна със своето всеядно хранене и поведение, подобно на лешояд. Тя е забележителна с отличителния си гребен, ярко оцветено лице и контрастно оперение. За разлика от повечето соколи, тя прекарва значително време на земята, ходейки и търсейки храна.
Размер и продължителност на живота
- Дължина
- 50-65 cm
- Размах на крилете
- 120-132 cm
- Тегло
- 890-1600 g
- Продължителност на живота
- До 15 години в дивата природа, до 20 години в плен
- Хранене
- Всеядна (мърша, насекоми, влечуги, земноводни, малки бозайници, птици, яйца, плодове)
Физически характеристики
- Оперение
- Възрастните имат черно теме с изразен гребен, бяло гърло и бузи, и черна ивица, спускаща се от окото към врата. Гърбът и крилата са черни, с бели петна по първостепенните махови пера, видими при полет. Гърдите са черни, а коремът е бял с фини черни ивици. Опашката е бяла с широка черна терминална ивица.
- Форма на клюна
- Масивен, синкаво-сив клюн с извит връх, често с жълтеникав или оранжев оттенък в основата.
- Цвят на очите
- Тъмнокафяви очи, заобиколени от гола кожа на лицето.
- Цвят на краката
- Жълтеникаво-оранжеви, дълги и силни крака, пригодени за ходене.
- Отличителни белези
- Ярко оранжево-червена гола кожа на лицето (цвета варира според възбудата), черен гребен, контрастно черно-бяло оперение, дълги жълти крака. При полет се виждат бели петна в основата на първостепенните махови пера и бяла опашка с черна ивица.
- Млад вид
- Младите птици имат по-кафяво оперение вместо черно, по-бледо, розово-жълто лице и по-сивкави крака. Гърдите и коремът са по-плътно ивичести, а гребенът е по-къс.
- Сезонни промени
- Няма значителни сезонни промени в оперението. Цветът на голата кожа на лицето може да варира по интензитет в зависимост от емоционалното състояние на птицата (по-ярко червен при възбуда).
- Полов диморфизъм
- Мъжките и женските са сходни по оперение, но женските обикновено са малко по-едри.
Как да определим
- 1
Оперение
Търсете контрастно черно-бяло оперение, черен гребен и бяла опашка с черна ивица. При полет, белите петна в основата на първостепенните махови пера са много характерни.
- 2
Глава и лице
Обърнете внимание на голата, ярко оранжево-червена кожа на лицето и черния гребен на главата.
- 3
Поведение
Често се вижда на земята, ходейки или търсейки храна, за разлика от повечето соколи. Може да се храни с мърша по пътищата или в близост до животновъдни ферми.
- 4
Крака
Дълги, жълтеникаво-оранжеви крака, които са добре видими, когато птицата ходи или стои.
- 5
Полет
При полет, търсете плоска глава, дълга опашка и бели петна по крилата. Често планира на височина.
Местообитание и разпространение
- Биоми
- Открити пасища, савани, обработваеми земи, полупустини, крайбрежни райони, редки гори.
- Географско разпространение
- Южна Северна Америка (Флорида, Тексас, Аризона), Централна и Южна Америка (от Мексико до Огнена земя).
- Височинен диапазон
- От морското равнище до около 3000 метра надморска височина.
- Предпочитани среди
- Предпочита открити или полуоткрити ландшафти с разпръснати дървета или храсти за кацане и гнездене. Често се среща в близост до животновъдни ферми и пътища.
Поведение
- Време на активност
- Дневна.
- Хранителни навици
- Изключително опортюнистичен хищник и чистач. Храни се предимно с мърша, но също така активно ловува насекоми, влечуги (змии, гущери), земноводни, малки бозайници и птици. Често се храни на земята, ходейки и обръщайки камъни или отпадъци. Може да краде храна от други хищници.
- Социално поведение
- Обикновено се срещат по двойки или в малки семейни групи. Могат да се събират на по-големи групи на места с изобилна храна, като например около трупове на животни.
- Тип на полета
- Летят с мощни, бавни махове, често планират. При полет се отличават с плоската си глава, дълга опашка и бели петна по крилата. Могат да се реят на височина, подобно на лешояди.
- Миграция
- Повечето популации са постоянни, но някои северни популации могат да извършват къси миграции или да се разпръсват след размножителния период.
- Териториалност
- Териториални по време на размножителния сезон, защитавайки гнездовата си територия.
Песен и викове
- Песен
- Нямат истинска песен. Вокализациите са по-скоро груби и крякащи.
- Вик
- Най-характерният звук е силно, грубо, тракащо "кряк-кряк-кряк", често издавано с глава, хвърлена назад. Могат да издават и по-меки, гърлени звуци.
- Кога издава звук
- Вокализират през целия ден, особено по време на териториални демонстрации, при взаимодействие с други птици или при откриване на храна.
Размножаване
- Размножителен сезон
- Варира географски, но обикновено от декември до май в Северна Америка и от август до март в Южна Америка.
- Навици за гнездене
- Гнездят на върховете на високи дървета (палми, кактуси) или храсти, понякога на земята в райони без хищници. Гнездото е голяма, обемиста платформа от клони, облицована с по-фини материали.
- Размер на яйцеснасянето
- 1-4 яйца, най-често 2-3.
- Описание на яйцето
- 2-3 яйца, бели или кремави, често с кафяви или червеникави петна.
- Период на мътене
- 28-32 дни.
- Период на излитане
- 42-56 дни след излюпването, но малките остават зависими от родителите си още няколко седмици или месеци.
- Родителски грижи
- И двамата родители участват в изграждането на гнездото, инкубацията и отглеждането на малките.
Къде да намерим
Открити пасища и савани
Често се срещат в открити тревни площи, където търсят храна на земята.
Обработваеми земи и животновъдни ферми
Привлечени от наличието на мърша и насекоми в селскостопански райони.
Крайпътни зони
Често се виждат да се хранят с трупове на животни по пътищата.
Редки гори и храсталаци
Използват дърветата за кацане и гнездене, но предпочитат открити пространства за хранене.
Полеви съвети
- Търсете на земята. За разлика от други хищни птици, каракарите прекарват много време на земята. Оглеждайте се за тях да ходят по пасища или покрай пътища.
- Наблюдавайте за мърша. Те са опортюнистични чистачи, така че места с трупове на животни или отпадъци могат да привлекат каракари.
- Слушайте за вокализации. Техните груби, тракащи крясъци са отличителни и могат да помогнат за локализирането им.
- Проверете високи кацалки. Въпреки че се хранят на земята, те често кацат на високи дървета, стълбове или други издигнати места, за да наблюдават околността.
Подобни видове
Северна каракара
Caracara cheriway
Доскоро Caracara plancus и Caracara cheriway бяха считани за един и същ вид. Сега Caracara cheriway е призната за отделен вид, обитаващ Северна и Централна Америка. Разликите са много фини и се отнасят до нюанси в оперението и географското разпространение. Caracara plancus е южноамериканският вид.
Каракара на Форестър
Caracara forsteri
Изчезнал вид, известен от фосили. Не е релевантен за полева идентификация.
Бързи факти
- Таксономичен статус:
- Доскоро Caracara plancus и Caracara cheriway бяха считани за един вид, но сега са разделени.
- Уникално поведение:
- Единственият сокол, който прекарва значително време в ходене и търсене на храна на земята.
- Хранителни навици:
- Изключително всеяден и опортюнистичен, яде всичко от мърша до плодове.
- Лицеви цветове:
- Цветът на голата кожа на лицето може да се променя в зависимост от емоционалното състояние на птицата.
Интересни факти
- Чубатата каракара е националната птица на Мексико, където е известна като 'Caracara común' или 'Quebrantahuesos'.
- Те са известни с това, че крадат храна от други хищници, включително орли и ястреби, както и от койоти.
- Имат уникален начин на хранене, като често обръщат камъни или парчета кора с клюна си, за да търсят насекоми и други безгръбначни.
- Въпреки че са соколи, те имат по-скоро поведение на лешояди или врани, отколкото на типични соколи, които ловуват в полет.
Научна класификация
- Царство
- Animalia
- Тип
- Chordata
- Клас
- Aves
- Разред
- Falconiformes
- Семейство
- Falconidae
- Род
- Caracara
- Вид
- C. plancus
Научи повече за Чубата каракара
Разпознавайте птици навсякъде
Безплатно на iOS, Android и в мрежата. Разпознаване по снимка и звук, пълна база от видове и личен списък.