Birdby LogoBirdby
Бяла стърчиопашка (Motacilla alba)

Бяла стърчиопашка

Незастрашен

Motacilla alba

Видяхте птица? Идентифицирайте я мигновено с приложението Birdby

Отвори приложението

За вида

Бялата стърчиопашка (Motacilla alba) е малка врабчоподобна птица, известна със своята характерна черно-бяла окраска и постоянното поклащане на дългата си опашка. Тя е широко разпространена в Палеарктика и е често срещана в близост до човешки селища и водни басейни. Известна е с пъргавото си движение по земята в търсене на насекоми.

Размер и продължителност на живота

Дължина
16.5-19 cm
Размах на крилете
25-30 cm
Тегло
17-25 g
Продължителност на живота
2-5 години (до 10-12 години в редки случаи)
Хранене
Насекомоядна

Физически характеристики

Оперение
Възрастните птици имат сиво гръбче, бял корем и черна шапчица, гърло и гръдна ивица. Страничните части на главата са бели. Крилата са тъмни с бели ивици. Опашката е дълга, черна с бели външни пера. Има географски вариации в оперението, особено в степента на черно по главата и гърдите.
Форма на клюна
Тънък, остър, черен клюн, идеален за улавяне на насекоми.
Цвят на очите
Тъмнокафяви.
Цвят на краката
Тъмно сиви до черни крака.
Отличителни белези
Постоянно поклащане на опашката нагоре-надолу, контрастна черно-бяла окраска, пъргаво ходене и бягане по земята.
Млад вид
Младите птици са по-бледи и по-сивкави от възрастните. Черното по главата и гърдите е заменено със сиво-кафяво, а гърбът е по-сивкав. Нямат ясно изразена черна шапчица и гръдна ивица, които се развиват след първото линеене.
Сезонни промени
През размножителния период оперението е по-контрастно и ярко, особено черните участъци. През зимата черното може да е по-малко интензивно, а гърлото може да има бял участък, прекъсващ черната ивица.
Полов диморфизъм
Мъжките и женските са сходни, но при мъжките черното по главата и гърдите е по-интензивно и по-ясно очертано, особено през размножителния период. Женските често имат по-малко черно по темето и по-сивкав оттенък на гърба.

Как да определим

  1. 1

    Оперение

    Търсете характерната черно-бяла окраска: сив гръб, бял корем, черна шапчица и гърло. Крилата са тъмни с бели ивици.

  2. 2

    Опашка

    Дълга черна опашка с бели външни пера, която постоянно се поклаща нагоре-надолу, дори когато птицата стои неподвижно.

  3. 3

    Поведение

    Наблюдавайте пъргавото ходене и бягане по земята, често с внезапни спирания за улавяне на насекоми. Полетът е вълнообразен.

  4. 4

    Местообитание

    Често се среща в открити пространства, близо до вода или в човешки селища – паркове, градини, площади.

  5. 5

    Звуци

    Слушайте острото, метално 'чи-вит' повикване, особено по време на полет.

Местообитание и разпространение

Биоми
Умерени зони, открити пространства, водни басейни, градски и селски райони.
Географско разпространение
Широко разпространена в по-голямата част от Европа, Азия и части от Северна Африка. В България е често срещан вид.
Височинен диапазон
От морското равнище до около 2000 метра надморска височина, но най-често в низините и предпланините.
Предпочитани среди
Предпочита открити пространства с ниска растителност, често в близост до вода – реки, езера, блата, язовири. Среща се и в обработваеми земи, пасища, градини, паркове и градски центрове, където има достъп до храна и места за гнездене.

Поведение

Време на активност
Дневна.
Хранителни навици
Храни се предимно с насекоми и други безгръбначни, които улавя по земята или във въздуха. Често тича пъргаво, спира рязко и кълве плячката. Може да лови насекоми и в полет. Диетата включва мухи, комари, бръмбари, мравки, паяци и ларви.
Социално поведение
През размножителния период са териториални и живеят по двойки. Извън размножителния период могат да образуват големи ята, особено по време на миграция и при нощуване, често заедно с други видове птици.
Тип на полета
Вълнообразен полет с бързи махове на крилата, често придружен от характерни повиквания. При по-къси прелети полетът е по-прав.
Миграция
В по-голямата част от ареала си е прелетен вид, мигриращ на юг през есента към Средиземноморието и Африка. В някои по-топли райони може да бъде постоянен вид. В България е предимно прелетен, но отделни индивиди могат да зимуват.
Териториалност
Силно териториални през размножителния период, защитавайки гнездовата си територия от други стърчиопашки и потенциални хищници.

Песен и викове

Песен
Песента е бърза, бърбореща поредица от чуруликащи и свиркащи звуци, често повтарящи се фрази, които могат да включват имитации на други птици. Не е особено мелодична, но е характерна.
Вик
Най-честото повикване е остро, метално 'чи-вит' или 'ци-слит', често издавано по време на полет или при раздвижване. Има и по-меки 'цип' или 'чуп' повиквания.
Кога издава звук
Вокализира през целия ден, особено активно през размножителния период. Повикванията се чуват често по време на полет и при търсене на храна.

Размножаване

Размножителен сезон
Април-юли, често с две люпила.
Навици за гнездене
Гнездото е чашковидно, изградено от треви, мъх, листа и корени, облицовано с пера и косми. Разполага се в различни укрития – пукнатини в скали, стени, под мостове, в купчини дърва, под стрехи на сгради, в хралупи на дървета или дори в стари гнезда на други птици.
Размер на яйцеснасянето
4-6 яйца
Описание на яйцето
4-6 яйца, белезникави или сивкави, гъсто изпъстрени с фини сиви, кафяви или черни петънца, които често образуват венец около тъпия край.
Период на мътене
12-14 дни, предимно от женската.
Период на излитане
12-15 дни след излюпването.
Родителски грижи
И двамата родители хранят и се грижат за малките. След като напуснат гнездото, малките остават зависими от родителите си още известно време.

Къде да намерим

Градски паркове и градини

Често срещани в градски условия, особено където има тревни площи и водни елементи.

Крайречни и крайезерни зони

Предпочитат открити пространства в близост до реки, езера, блата и язовири, където търсят храна.

Селскостопански земи

Могат да бъдат видени в обработваеми земи, пасища и ферми, където има изобилие от насекоми.

Паркинги и площади

В градовете често се хранят по асфалтови и павирани повърхности, където насекомите са лесно достъпни.

Полеви съвети

  1. Търсете движение. Постоянното поклащане на опашката е много характерен признак, който помага за бързото им откриване.
  2. Слушайте за повиквания. Острото 'чи-вит' повикване често издава присъствието им, дори преди да ги видите.
  3. Наблюдавайте близо до вода. Водните басейни са магнит за насекомите, а оттам и за стърчиопашките.
  4. Бъдете търпеливи. Въпреки че са често срещани, понякога се сливат с околната среда. Наблюдавайте внимателно за движение по земята.

Подобни видове

Планинска стърчиопашка

Motacilla cinerea

Планинската стърчиопашка има жълта долна част на тялото, сиво гръбче и по-дълга опашка. Бялата стърчиопашка е бяла отдолу и има по-контрастна черно-бяла глава.

Жълта стърчиопашка

Motacilla flava

Жълтата стърчиопашка има ярко жълта долна част на тялото и зеленикаво гръбче. Главата е с различни нюанси на жълто, сиво или зелено в зависимост от подвида, но никога не е с контрастна черно-бяла шарка като бялата стърчиопашка.

Бързи факти

Отличителен белег:
Постоянно поклащане на опашката
Храна:
Насекоми
Местообитание:
Открити пространства, близо до вода, градски райони
Миграция:
Прелетен вид в по-голямата част от ареала
Гнездене:
В укрития, често в близост до човека

Интересни факти

  • Бялата стърчиопашка е националната птица на Латвия.
  • Името 'стърчиопашка' идва от характерното движение на опашката, което е уникално за този род птици.
  • Въпреки че е предимно насекомоядна, през зимата може да консумира и малки семена или плодове, ако насекомите са оскъдни.
  • Известни са с това, че гнездят на необичайни места, включително в стари автомобили, пощенски кутии и дори в саксии на прозорци.

Научна класификация

Царство
Animalia
Тип
Chordata
Клас
Aves
Разред
Passeriformes
Семейство
Motacillidae
Род
Motacilla
Вид
Motacilla alba

Научи повече за Бяла стърчиопашка

Разпознавайте птици навсякъде

Безплатно на iOS, Android и в мрежата. Разпознаване по снимка и звук, пълна база от видове и личен списък.

Отвори в приложението